Полугласен английски звук [ w ] (English sound [w] - sonant)

Английски звук [ w ].

Преди да започнете произнасянето на английския сонантен звук [ w ], направете няколко упражнения. Силно закръглете устните и ги издайте напред, като че ще духате свещ. Издухвайте въздух в образувалия се отвор. Издайте устните напред, след това бързо ги разтегнете встрани (като за усмивка).

Английският съгласен звук [ h ] (English consonant [h])

Английски съгласен звук [h].

Английският съгласен звук [h] е глух звук и представлява просто едно издишване, което доста се различава от българскато "х". Произнасянето на [h] като българско "х" не променя смисъла на английските думи, но им придава значителен български акцент. Този звук се среща само пред гласни букви в английски език.

Английският гласен звук [ ɔ ] и [ ɔ: ] (English vowel [ɔ])

Английският гласен звук [ɔ].

При произнасянето на английския звук [ɔ] устата е широко отворена, езикът е отдръпнат от зъбите към задната част на устната кухина, устните са закръглени, но не са изпъкнали напред. Ако правилно разположите органите за произнасяне, то трябва да се получи нещо между българските "о" и "а". Представете си че произнасяте думата "ода", но с леко закръглени устни и с по-продължително "о".

Английският гласен звук [u:] (English vowel [u:])

Гласен звук [u:].

Английският звук [u:] е дълъг и напрегнат гласен звук, който се произнася като езика е леко отдръпнат от долните зъби, устните са закръглени, но не се издават напред, както е при произнасянето на българския звук "у". Можем да наподобим английското [u:] като удължено произнасяме "у-умен".

Английският гласен звук [ou] е и дифтонг (English vowel [ou] - diphthong)

Звукъг [ou] е дифтонг.

При произнасянето на дифтонга [ou] устните отначало са леко разтегнати, а след това се закръглят, но не се издават напред. Първият елемент на дифтонга напомня неутралното [ə], при което езика малко се повдига и отива назад, а приплъзването става в направление на звука [u], като следите да се получи цялостен звук. Иначе произнасянето на този звук не е толкова притеснително, колкото на някои други специфични английски звуци, и освен това има известни различия между британския и американския начи на изговарянето му.

Асимилация на английските звуци (Assimilation of English sounds)

Какво е асимилация?

Аssimilation [əˌsɪmɪ'leɪʃ(ə)n] е оприличаване, наподобяване, поглъщане, сливане, асимилация на различни говорни звуци помежду им, т.е. влиянието на артикулацията на един звук върху произнасянето на друг, съседен звук и взаимното им уподобяване един на друг.

Дифтонги (Diphthongs) в английски език

Какво е дифтонг (Diphthong)?

Дифтонг (Diphthong) е сложен звук, в състава на който влизат два звука. В повечето случаи, различните дифтонги могат да се разбият на два звука, но не и писмено. Понеже в много случаи един от съставните звуци на дифтонга (ако се използва отделно), има друго обозначение. Например, за дифтонга [au] - в английски език няма отделен транскрипционен знак за [a]. Поради тази причина, повечето дифтонги се обозначават не като съвкупност от съществуващи звуци, а свои собствени транскрипционни знаци.

Съгласни диграфи (Consonant Digraphs)

Съгласни диграфи.

Към съгласните диграфи принадлежат съчетания от две съгласни букви (не "звуци"), които се четат комплексно и предават един звук (фонема).

Английски гласен звук [a:] (English vowel [a:])

Произнасяне на звука [a:].

При произнасяне на дългия английски гласен звук [a:] краят на езика значително се оттегля от зъбите, гърбът му се извива и приповдига към твърдото небце. Нещо като преглед на гърлото при лекар. Има разлика между българското "а" и английското вук [a:] заради по-плътния, дълбок и нисък тон на последния. вук [a:] е дълъг и ненапрегнат звук.

Как се чете английският диграф "th" (How to read the English digraph "th")?

Диграф "th".

Всичко свързано с английския диграф "th" е важно, тъй като такива звуци в български език няма и ако не се постараем в изучаването им, рискуваме да говорим на лош български акцент. Да си припомним, че понятието "диграф" в английски език означава съчетание от две букви, които се четат като един звук (да се надяваме, че знаем и помним разликата между "буква" и Звук").

Английският гласен звук [ɔi] е и дифтонг (English vowel [ɔi] - diphthong)

Звук [ɔi].

Английският звук [ɔi] е дифтонг, т.е. неделим и цялостен звук. Ядро на дифтонга е кратката гласна [ɔ] след което се прави приплъзване в посока на гласната [i]. При произнасянето на втория елемент на дифтонга, горната средна част на езика не бива да се повдига твърде високо, за да не се получи "й".

Как се чете английският диграф "ch" (How to read the English digraph "ch")?

Значения на английския диграф "ch".

Известни са три основни звукови значения на английския диграф "ch":

Английският гласен звук [uə] е дифтонг (English vowel [uə] is a diphthong)

Звукът [uə] е английски дифтонг.

Английският звук [uə] е от групата на дифтонгите. Основа на дифтонга е английската гласна [ u ], който се произнася с леко разтворени устни (като за полуусмивка), след което се прави едно приплъзване в посока на неутралния звук [ ə ].

Английски звуци (English Sounds)

Звуци в речта.

Речевите звуци се отличават от всички останали звуци по това, че с тяхна помощ се образуват думи, фрази и изречения в съответния език. По този начин звукът е най-малката фонетична единица (фонема) на езика, заедно с думите, фразите и изреченията, но за разлика от последните, звукът няма смеслово значение (освен при някои възклицания). Именно, благодарение на звуците, ние можем да различаваме думите, които чуваме и произнасяме. Ето разлика в един звук - "дом" - "ром", "тук" - "ток", "том" - "ком" - при промяната заже на един звук, се променя смисъла на думата.

Словесно ударение (Word Stress)

Словесно ударение.

Отделянето на една или няколко срички от състава на една дума и поставянето на акцент върху тях се нарича словесно ударение. Ударената сричка се произнася по-енергично, по-натъртено, с по-голямо напрежение на органите на речта. Словесното ударение има голямо значение в оформяне на думите, тъй като помага да се отличи една граматическа форма от друга.

Английският гласен звук [ei] е и дифтонг (English vowel [ei] - diphthong)

Звук [ei] е дифтонг.

Помним, че в английски език се ползват дифтонги и едно от тях е звука [ei], а също помним, че дифтонгите са неделими звуци и се изговарят слято. В случая, ядрото на дифтонга [ei] е гласната [e]. След нейното произнасяне, езика прави леко движение нагоре в посока на звука [i], без да се стига до неговото пълно образуване. Не бива да произнасяте втората част от дифтонга твърде ясно, просто пропълзявате към нея.

Английски съгласни звуци s, z (English consonants s, z )

Английски съгласни [ s, z ].

Английските съгласни звуци [ s, z ] са от групата на т.н. процепни (отворени) съгласни (constrictive), тъй като при тяхното произнасяне между края на езика и алвиолите се образува процеп, приз който преминава въздуха. Езика е приповдигнат към алвеолите, но не ги докосва. Гласът преминава през образувалия се процеп.

Органи на речта и тяхната работа (Organs of speech and their work)

Органи на речта (Артикулярен апарат).

Всички хора на Земята имат едни и същи органи на речта и техния артикулярен (произносителен)  апарат е устроен еднакво, но всеки език избира едни или други положения на речевите органи за произнасяне на свойствените си звуци. Всеки от органите си има свои различни функции.

Английският гласен звук [e] (English vowel [e])

Английската гласна [e].

При произнасяне на кратката гласна [e] върха на езика се намира напред, в основата на горните зъби, средата на гърба на езика се приповдига нагоре и напред (малко),  устните са леко разтеглени, устата е малко разтворена. Това е кратък, ненапрегнат звук.

Английският гласен звук [ai] е дифтонг (English vowel [ai] is a diphthong)

Звукът [ai] е дифтонг.

Английският гласен звук [ai] е от групата на дифтонгите, което означава, че се състои от слятото произнасяне на два звука. Ядрото на дифтонга е гласната [a], при което езика е напред и върха му докосва долните зъби, има разстояние между челюстите а устните са леко разтегнати. След което езика заедно с долната челюст прави движение нагоре и в посока на гласната [i], като последната не трябва да е отчетлива.