Английски звуци (English Sounds)

Звуци в речта.

Речевите звуци се отличават от всички останали звуци по това, че с тяхна помощ се образуват думи, фрази и изречения в съответния език. По този начин звукът е най-малката фонетична единица (фонема) на езика, заедно с думите, фразите и изреченията, но за разлика от последните, звукът няма смеслово значение (освен при някои възклицания). Именно, благодарение на звуците, ние можем да различаваме думите, които чуваме и произнасяме. Ето разлика в един звук - "дом" - "ром", "тук" - "ток", "том" - "ком" - при промяната заже на един звук, се променя смисъла на думата.

Образуване на  звуците.

Речевите звуци се образуват по време на издишване - издишваната от белите дробове струя въздух преминава през гърлото и устната кухина. Колебанията на въздуха и работата на речевия апарат (гърло, гласови струни, устна и носна кухини, твърдо и меко небце, език, устни, зъби) оформят звука. В образуването на гласовите звуци участват тонове и шумове. Когато издишвания въздух преминава в гърлото през напрегнатите гласови връзки, се образуват ритмични колебания на гласовите струни и така възникват тоновете (гласа). Шумът се образува в устната кухина, когато издишваният въздух преодобява препятствията, които се образуват от езика или устните при тяхното сближаване или свиване към устните, зъбите или небцето.

Гласни звуци.

Когато издишвания въздух преминава без препятствия през гърлото между напрегнатите гласови струни и през устната кухина (която може да променя своята форма), се образуват гласните звуци. Те се състоят само от глас (тон) и са най-звучните. Ако поставим палеца си върху гърлото и произнасяме различни гласни звуци [а],  [о], [у], [и], [ю], [ъ], [я], то можем да почувстваме трептенето на гласовите струни (връзки). Гласните звуци могат да се пеят.

Съгласни звуци.

Ако издишвания въздух среща преграда в устната кухина, то по този начин се образуват съгласните звуци. В тяхното образуване вече участват и глас (тон) и устен шум.

Звучни съгласни.

Съгласните звуци, в образуването на които участват глас и тон, се наричат звучни съгласни.

Сонорни съгласни.

Ако в създаването на звука, гласът преобладава над шума, то това са сонорни съгласни.

Глухи (беззвучни съгласни).

Глухите звуци се създават само от шум, без глас, тъй като гласовите струни са разпуснати (на звучат) и това са беззвучните съгласни.

Видове английски звуци.

В български език разделяме звуците на гласни и съгласни, а последните биват звучни и беззвучни. В английски език има редица особености и специфични английски звуци, които не позволяват да се придържаме към тази проста класификация. Най-общо разглеждаме 20 гласни звука (10 монофтонга, 2 дифтонгоида и 8 дифтонга) и 24 съгласни.

Английски съгласни звуци (consonants).

При произнасянето на съгласните, издишвания въздух среща пълна или частична преграда, като възникващата при това триене на въздушната струя в стените на преградите създава шум. Този шум, както е обяснено по-горе, е принципното различие на съгласните от гласните. Гласовите струни (връзки) са активни и вибрират при звучните съгласни и са пасивни, безучастни при глухите съгласни. Интензивността на шума зависи от широчината на процепа, който се образува. Колкото е по-тесен, толкова шума е по-силен.

Според положението на активния орган на речта спрямо мястото на образуване на преграда.

Всички английски съгласни могат да се разделят на следните видове:

- устни (labial),

    = устно-устни (bilabial),

    = устно-зъбни (labio-dental),

- езични (lingual),

    --- според участващата част от езика:

    = предноезични (forelingual),

    = средноезични (mediolingual),

    = задноезични (backlingual)

    --- в зависимост от мястото на образуване на преграда от езика:

    = межзъбни (interdental),

    = алвеоларни (alveolar),

    = задноалвеоларни (post-alveolar),

    = палатално-алвеоларни (palato-alveolar)

- фарингиални (glottal).

Според работата на гласните струни (work of the vocal cords),

английските съгласни биха могли да се разделят на:

- Звучни съгласни.

При звучните съгласни гласовите струни са сближени и напрегнати, като издишвания въздух ги привежда в трептене (колебание), в резултат на което се образува звучен съгласен звук.

б - [ b ]

в - [ v ]

г - [ g ]

д - [ d ]

ж - [ ʒ ]

з - [ z ]

л - [ l ]

м - [ m ]

н - [ n ]

р - [ r ]

[ dʒ ]

[ ð ]

- Беззвучни съгласни (глухи).

При произнасянето на глухи съгласни, гласовия процеп е отворен и издишвания въздух преминава през гърлото беззвучно.

к - [ k ]

п - [ p ]

с - [ s ]

т - [ t ]

ф - [ f ]

х - [ h ]

ч - [ tʃ ]

ш - [ ʃ ]

[ θ ]

Според работата на езика, устните, зъбите и алвиолите английските съгласни са:

- Затворени съгласни или взривни / експлозивни съгласни (occlusive/stop/plosive).

Ако органите на речта са свити и затворени, което напълно прегражда преминаването на въздух, то ние произнасяме затворени съгласни. Такива съгласни се наричат още експлозивни или взривни, понеже при разтваряне на речевите органи слаб взрив. Към затворените съгласни спадат:

[p] ,

[b] ,

[t] ,

[d] ,

[k] ,

[g].

- Носови съгласни (sonants).

Ако въздуха преминава навън през носната кухина, то тези затворени съгласни се наричат още и носови. Примери за затворени носови съгласни са:

[n] ,

[m] ,

[ŋ].

- Процепни (отворени) съгласни (constrictive) .

[θ] ,

[ð] ,

[ʃ] ,

[ʒ] ,

[s] ,

[z] ,

[h] ,

[f] ,

[v] ,

[w] ,

[r] ,

[j] ,

[l].

- Отворено-затворени съгласни  (occlusive-constrictive или affricates).

Ако разтварянето на гласовите прегради става забавено, то пълната преграда (затворена) преминава в процеп (отворена) и така се появява групата но затворено-отворените съгласни. Такива са:

[tʃ] ,

[dʒ].

Според преграда по пътя на издишвания въздух

може да се образува от различни органи на речта.

Устно-устни съгласни (bilabial).

Ако долната устна се приближава към горната

[w],

[m],

[p],

[b].

- Устно зъбни съгласни (labio-dental).

Ако долната устна се докосва към горните зъби.

[f],

[v].

- Между зъбни съгласни (interdental).

Ако края на езика се намира между горните и долните предни зъби.

[ θ ],

[ ð ].

- Алвеолни съгласни (alveolar).

Ако края на езика се повдига към вътрешната повърхност и основата на горните зъби и се докосва до алвеолите.

[t],

[d],

[n],

[l],

[s],

[z],

[∫],

[ʒ],

[t∫],

[dʒ].

Гласни английски звуци (vowels).

Както стана дума по-горе, гласните звуци са от чисто музикален вид (тон), понеже при тяхното произнасяне и изговаряне гласовите струни са напрегнати и вибрират, като издишвания въздух свободно преминава през устната кухина, без да среща прегради по пътя си. Прохода за въздуха е широк, мускулното напрежение се разпределя по целия речеви апарат. За да се класифицират гласните в английски език, се разглежда положението на езика спрямо твърдото небце, а също и каква част от езика участва в артикулацията и колко високо е повдигнат гърба на езика към твърдото небце.

Има три вида английски гласни:

- Монофтонги (16 на брой) –

органите на речта са неподвижни.

[e],

[æ],

[u],

[u:],

[o:],

[o],

[a:],

[a],

[e:],

[ә]

- Дифтонгоиди (2 на брой) –

има минимално движение на органите на речта от единия към другия звук, понеже съставните звуци са близки по характер и начин за артикулация.

[i:]

[u:]

- Дифтонги (6 на брой) –

има плавен преход и престрояване на органите на речта от единия звук към другия, като се получава цялостен звук, който е една самостоятелна фонема. Първият звук е ядро, а втория е приплъзване.

[ei],

[ai],

[oi],

[au],

[әu],

[iә],

[eә],

[uә]

- Трифтонги.

Характерно за английските гласни е тяхната дължина на произнасяне, като по този признак се разделят на:

- кратки - 7 на брой.

[i],

[a].

[e],

[æ],

[u],

[o],

[a],

[ә].

- дълги (обозначават се със знака [:]- 5 на брой.

[i:],

[u:],

[o:],

[a:],

[e:].

Според мястото на образуване на звука, английските гласни биват следните видове:

- Предно редни гласни.

Края на езика се опира в основата на долните зъби, а гърба му е доста близо към твърдото небце.

[i:]

[e],

[æ].

- Задно редни гласни.

Ако езика е оттеглен назад,върха му е отпуснат, а гърба е повдигнат към мекото небце.

[a:].

[u]

- Централно гласни.

[e:],

[ә],

[a]

Според формата на устните.

- Закръглени гласни.

Устните се закръглят и издават напред.

българското "у".

- Разтегнати гласни.

Устните са разтегнати встрани и не се издават напред.

българското "и".

Според височината на тона:

- Високо гласни.

Ако мускулите на органите на речта са напрегнати (напрегната артикулация).

[i:],

[i],

[u],

[u:].

 - Ниско гласни.

Ако органите на речта са по-слабо напрегнати.

[a],

[æ],

a:],

[o].

- Средно гласни.

[e],

[e:],

[ә],

[o:].

Според напрегнатостта на гласа.

- Напрегнати гласни.

[i:],

[u:],

[o:],

[a:],

[e:].

- Не напрегнати гласни.

[i],

[a].

[e],

[æ],

[u],

[o],

[a],

[ә]

Това е възможно най-пълната за момента информация относно аКакво представляват английските звуци (English Sounds) и как се използват в английската реч - най-малката основна фонетична единица на английски език, класифицирани по различни признаци и критерии.