Английските гласни букви (Vowel)

Разликата между "букви" и "звуци".
В английски език има една доста съществена разлика между двете понятия "английски гласни букви" (Vowel) и "английски гласни звуци". Първото е това, което се пише, според английската азбука, а второто е това, което се изговаря, според правилата на английския език. Проблемът възниква от това, че англичаните ползват в речта си около 46 - 49 звука, а имат на разположение за да записват само 26 букви от латинската азбука. Това налага за недостигащите звуци, в т.ч. и за гласните, да се използват съчетания от по няколко букви.


Кои са гласните букви в английски език (Vowel)?
Според английската азбука, гласните букви са пет на брой. Ето кои са те с изписването им като главна и малка буква, изговарянето им според английската транскрипция и същото написано, за всеки случай, и с български букви:
A/a     [ei]     ей
E/e    [i:]     и
I/i    [ai]     ай
O/o    [оu]    оу
U/u    [ju:]     ю
I, i (ай)  E, e (и)   A, a (ей)  Y, y (уай)  U, u (ю)  O, o (oу)
В едната поредица са посочени 5, а в другата 6 букви, съответно с и без буквата Y, y (уай), тъй като, според едни източници тя се води за гласна буква, а според други - не съвсем и се счита за полугласна. Както и да е, можем да считаме, че в английската реч буквите A, E, I, O, U, Y (непременно се научете да ги изговаряте по английски, а не по български маниер, иначе това ще бъде основно затруднение пред Вас за изучаването на езика. В писмената реч те могат да се използват както самостоятелно (монографи), така в съчетания от две (диграфи) и три букви (триграфи) за предаване на един гласен звук.

А сега нека да разгледаме гласните букви една по една.
Ако приемем, че в английската азбука има 6 гласни букви, то с тяхна помощ се предават 24 звука. Поради това, всяка гласна има по няколко варианта на четене (озвучаване или транскрипция). Четенето на ударена гласна в думата зависи от вида на сричката. А вида на сричката се определя от това, какви букви следват след ударената гласна. Ударените срички в английски език е прието да се делят на 4 вида, но тук ще говорим само за два от тях - отворени и затворени (останалото в специалната тема за сричките).
- В затворените срички, след ударената гласна следват една или няколко съгласни (всякакви съгласни без r): pen, bad. Гласната буква в затворени срички се предава с кратък звук.
- Отворените срички завършват на гласна: my, go или на нямо "е", пред което има съгласна: home, name. Помнете, че по правило, нямото "е" не се чете (затова то е нямо). Неговата роля е само да покаже, че сричката е отворена. Гласните в отворена сричка се четат по същия начин, както се произнасят и в азбуката (според официалната си транскрипция). Изключение прави буквата Yy, която се произнася като [ai].

Монографи (Monographs).
Монографите са букви, състоящи се от един знак.

Буква I, i (ай).
В отворени срички се чете като [ай].
Примери: life, like, wife, fine, kite
В затворени срички се чете като [и].
Примери: sit, ship, ticket, this, single, litter

Буква А, а (ей).
В отворени срички се чете като [ей].
Примери: save, made, make, name, date
В затворени срички се чете кратко [е].
Примери: around, fancy, that.

Буква E, e (и).
В отворени срички се чете като дълго [и:].
Примери: be, even.
В затворени срички се чете като  кратко [е].
Примери: spell, ten, desk, pen.
В края на думата често не се чете.
Примери: store, single, please, write.
В началото на думата се чете като [и].
Примери: enjoy, employment.

Буква O, o (oу).
Чите се като [оу].
Примери: zone, robe, no, close.
Понякога, в отворени срички се чете като дълго [у:].
В ударени затворени срички се чете като [о].
Примери: not, office.

Буква U, u (ю).
В отворени срички се чете като [ju:]
Примери: tune, blue, clue.
В отворени срички, след j и r се чете като [u:].
Примери: June, rule.
В затворени срички се чете като [ʌ].
Примери: sun.
или понякога като [u].
Примери: put, pull, push, bush.

Буква Y, y [wai].
В отворени срички се чете като [ai].
Примери: my.
В затворени срички и в суфиксите на прилагателни и наречия се чете като [i].
Примери: myth.

Диграфи (Digraphs).
Диграфите са буквосъчетания, които се състоят от две букви.

Буквосъчетания AI, AY.
Четат се [ei].
Примери: faint, lay.

Буквосъчетание EA.
Чете се [i:].
Примери: tease, leave.

Буквосъчетания OI, OY.
Четеат се [Oi].
Примери: spoil, toy.

Буквосъчетание OW.
Чете се [au].
Примери: vow.
Чете се [ou] в края на двусложни думи в безударно положение.
Примери: sparrow.

Буквосъчетание OU.
Чете се [au].
Примери: out.

Буквосъчетание WA.
Чете се [wO:] ако след това съчетание следва съгласна (освен R).
Примери: want, walk.

Буквосъчетание EER.
Чете се [iъ].
Примери: peer.

Буквосъчетание AIR.
Чете се [еъ].
Примери: fair.

Буквосъчетание OUR.
Чете се [auъ].
Примери: hour.

Буквосъчетание WOR.
Чете се [q:] ако след съчетанието следва съгласна..
Примери: worship.

Буквосъчетание EW.
Чете се [ju:].
Примери: knew.

Буквосъчетание OO.
Чете се [u:].
Примери: loose, moon.
Чете се [u] пред k:
Примери: look.

Буквосъчетание EE.
Чете се [i:].
Примери: need, steel.

Буквосъчетанието (oy) чете се като [ой].
Буквосъчетанието (oi) чете се като [ой].
Буквосъчетанието (oe) чете се като дълго [у:].
Буквосъчетанието (ou) понякога се чете като дълго [о:].
Буквосъчетанието (ou) чете се като [ау].
Буквосъчетанието (ow) чете се като [ау].
Буквосъчетанието (ow) чете се като [oу].
Буквосъчетанието (oo) чете се като дълго [у:].
Буквосъчетанието (ye) чете се като [йе].
Буквосъчетанието (ui) понякога се чете като [и].
Отрицателната приставка (un) се чете като [ан].

Триграфи (Trigraphs).
Триграфите са буквосъчетания, които се сътоят от три букви. Те са донякъде спорни като самостоятелни звуци в английски език, но все пак ето за кои става дума:
[auə] - flower [flauə].
[ɔuə] - lower [lɔuə], mower [mɔuə].


Да се запомнят всички буквосъчетания от раз, не е толкова просто. Но с времето, ако се занимавате сериозно, Вие ще се научите да ги четете, както се казва "по вода".  Да се надяваме, че с това темата за английските гласни букви и е в голямата си част изчерпана.





Няма коментари:

Публикуване на коментар