Английски гласен звук [i] (English vowel [i])

Произнасяне на звука [i].

При произнасянето на кратката английска гласна [i] края на езика се намира до долните зъби, а устните са леко разтегнати. Английският звук [i] прилича на българското "и" в неударени срички, като в "история". Пред звуците [ m, n, l ] звукът [ i ] малко се удължава, а пред глухите съгласни [ p, t, k, s ] се произнася съвсем кратко.

Английски гласен звук [i:] (English vowel [i:])

Произнасяне на звука [i:].

При произнасянето на дългата английска гласна [i:] езикът е издаден напред, като върха му леко се допира до долните зъби. Английският звук [i:] има сходство с българския звук "и", като може да се прави сравнение при използването му в думи като "идвам", "искра" и др., при условие се произнася по-удължено и напрегнато.

Четене на английската буква "A" (Reading the English letter "A")

Буквата "A" в ударена отворена сричка.

Буквата "a" се чете като [ei]:

Четене на английската буква "B" (Reading the English letter "B")

Съгласна буква B, b [bi:]

Английската съгласна буква "b" съответства на българската буква "б", но се произнася по енергично, с известно напрежение на устните. Това е втората буква от английската азбука. Основно има два случая с четенето на буквата B, b [bi:]:

Неми съгласни букви в английски език (Silent-letters in English)

Неми съгласни (Silent-letters).

Непроизносими или неми съгласни в английски език са тези букви, които не се четат в определени позиции в думата. А такива думи, чийто изписване и произнасяне е доста коварно, изобилстват. Рядко, две съгласни букви, записани една до друга, се произнасят като един звук. В резултат на това има цели групи от думи, чийто произнасяне се подчинява на редица особености, известни като "неми съгласни" или "непроизносими букви". Това е свързано с историята на английския език. Много английски думи имат чуждестранен произход - гръцки, латински, френски, скандинавски, немски.

Четене на английската буква "C" (Reading the English letter "C")

Съгласна буква C, c [si:].

Английската съгласна буква "c" е третата буква от английската азбука. Основно има три случая с четенето на буквата C, c [si:]:

Буквосъчетанието "ck" е диграф (The letter combination "ck" is a digraph)

Диграф "ck".

Диграфът "ck" е буквосъчетание от двете съгласни "c" и "k" и обикновено се чете като [k]. Обикновено се появява в края на думите, след кратка гласна. Ето някои примери:

Английски диграфи (English Digraphs)

Какво е диграф (Digraphs)?

Понятието "диграф" идва от гръцкото "grapho" със значение "пиша". В съвременния език означава писмен знак, състоящ се от двойна / двузначна буква или съчетание от две букви, което се употребява за обозначаване специфични езикови звуци, но се произнася като един цялостен звук (фонема).

Четене на английската буква "D" (Reading the English letter "D")

Съгласна буква D, d [bi:].

Английската съгласна буква "d" съответства на българската буква "д". Това е четвъртата буква от английската азбука. Основно има, може и да не повярвате, но цели четири случая с четенето на буквата D, d [di:]:

Транслитерация на имена от кирилица на латиница (Transliteration of names from Cyrillic to Latin)

Какво е транслитерация (Transliteration)?

В широкия смисъл на думата, транслитерация е предаването на знаците от една писменост със знаци от друга писменост. Казаното означава, че е необходимо да има установена определена система, при която за всеки знак или последователност от знаци в едната писменост има определени и фиксирани точни знаци или последователност от знаци в другата писменост.

Алвеоларни процепни съгласни звуци [ n, l, t, d ] (Alveolar consonants)

Кои са алвеоларни съгласни (Alveolar consonant)?

Съществува една група английски звуци, които са алвеоларно процепни съгласни:

[n],

[l],

[t],

[d].

Английският гласен звук [u] (English vowel [u])

Гласен звук [u].

 Английският звук [u] е кратък и се произнася като езика е леко отдръпнат от долните зъби, но не толкова много, колкото при произнасянето на дългия звук [u:]. Устните са леко окръглени, но не изпъкват напред. Ако запознаете да закръгляте устни при произнасяне на този звук, ще се получи доста силен акцент. Този звук донякъде съответства на българското "у" в думата "ум", но произнесена с правилата за английско [u].

Граматическа флексия (Grammatical Flexion or Inflection)

Определение на флексия (Flection).

Флексия е изменението на звуковия състав на дадена дума, с чиято помощ се изразяват различни граматически значения. Терминът "флексия" произлиза от английското "flexion" или "flection" - със значение на сгъване, огъване, изкривяване, като идеята е, че граматически смисъл се осъществява промяна на значението на думата. За първи път флексията е била изследвана като граматическо явление от Ф. Шлегел, който видял в нея проявление на германския дух. Пример за вътрешна флексия:

foot (крак) — feet (крака)

Фонема - функции на английските фонеми (Phoneme - functions of English phonemes)

Какво е фонема (Phoneme)?

Понятието за фонема има ключово значение във функционалната фонетика или фонология на английски език. С този термин в езикознанието се обозначава най-кратката единица на звуковия строй на езика. Самите фонеми нямат самостоятелно значение, но съществуването на другите единици на езика - морфеми, думи и техните форми, принципно не може да съществуват без фонемите.Фонемите не могат непосредствено да се отъждествяват с произносимите от хората в процеса на говорени звуци, а представляват единици на звуковия строй на езика, които иначе нямат самостоятелно съществуване и значение.

Английският гласен звук o (English vowel o)

Гласен звук [o:].

Английският звук [o:] е дълъг и се произнася като езика е отдръпнат зъбите и се намира в задната част на устната кухина. Устните са леко закръглени, но не се издават напред. В сравнение с българското "о", английското има по-тъмен оттенък и е дълъг звук. Представете си , че произнасяте думата "ода" с леко закръглени устни и продължителен звук "о". Така ще го докарате до английския звук [o:]. Примери:

Фразово ударение (Phrasal stress)

Отделянето на думи в изречение или фраза с помощта на интонацията на гласа в английски език се нарича фразово ударение. В български език това не е толкова характерно и като че интонацията в изречението е по-равномерна и плавна. Докато в английски език има редуване на ударени и неударени срички, което създава определен ритъм на английската реч.