Английски диграфи (English Digraphs)

Какво е диграф (Digraphs)?

Понятието "диграф" идва от гръцкото "grapho" със значение "пиша". В съвременния език означава писмен знак, състоящ се от двойна / двузначна буква или съчетание от две букви, което се употребява за обозначаване специфични езикови звуци, но се произнася като един цялостен звук (фонема).

Английски диграфи (English Digraphs).

Поради факта, че англичаните нямат соя собствена азбука и ползват за такава латиницата, която има само 26 букви в състава си, това налага те да използват диграфи и триграфи, за да могат да изписват от 44 до 49 характерни английски звуци, които намират приложение в английската реч.

Диграфи и буквосъчетания в английски език.

В английски език се ползват следните диграфи и характерни буквосъчетания (разликата между "диграф" и "буквосъчетание" е, че първото са произнася като един звук, а второто като два отделни самостоятелни звука):

th,

ch,

ck,

sh,

oo,

qu,

wh,

gu,

gh,

ph,

wr,

kn,

gn,

ng,

nk,

mb,

mn,

ci,

а също и по-сложни буквосъчетания, като

ture,

sure и др.

Видове диграфи.

Обикновено се различават два вида диграфи:

- гласни

- съгласни.

Гласни диграфи (Vowel Digraphs).

Четенето и произнасянето на гласни диграфи в ударена сричка не зависи от вида на сричката (отворена или затворена). Според особеностите на четене, гласните диграфи могат да се подразделят на три групи:

1) Диграфи - дифтонги.

Тук влизат диграфи, които се произнасят като дифтонги, в които първата и втората буква се четат кратко:

ei [ei],

ey [ei],

oi [oi],

oy [oi].

2| Диграфи - монофтонги или дифтонги.

Тук влизат диграфите, които се произнасят като монофтонги или дифтонги, а тяхното четене не съответства на съставящите ги букви:

au/aw [o],

eu/ew [(j)u] – чeте се само втората буква,

oo [o:] или [u],

ou [au],

ow [au] или [ou].

3) Диграфи с първа четима буква.

Тук влизат диграфите, в които се чете само едната буква - обикновено първата и тя е в отворена сричка.

ai/ay [ei],

ea/ee [i:], (Но диграфа "ea" често се чете като [e]),

ie/ye [ai], (Но диграфа "ie" често се чете като [i:]),

oa [ou],

ue/ui [ju].

Доколкото в този случай първата буква от буквосъчетанията се чете по правилото на отворената сричка, а втората само показва тази отвореност, то те не са в пълния смисъл на думата диграфи. Във всеки от горните три случая, буквосъчетанието от две букви може да не е диграф, ако всяка от гласните, участващи в него, принадлежи на отделни срички. Тогава, много често, но не винаги, първата гласна се чете по правилото на отворената сричка, а втората гласна образува неударена сричка. Например:

lion ['lai-ən] лъв,

diet ['dai-ət] диета,

radio ['rei-di-ou] радио.

Съгласни диграфи (Consonant Digraphs).

Към съгласните диграфи се причисляват съчетанията от съгласни букви, които се четат комплексно, като обозначават един звук (фонема).

Най-често за такива се смятат следните четири:

ch [tʃ],

ph [f],

sh [ʃ],

th [θ или ð].

Останалите съчетания от две съгласни букви, обикновено не се отнасят към диграфите, тъй като при тях по правило се чете едната от буквите, а другата остава "няма буква" в зависимост от положението в думата.

Такива най-често са:

wh [h или w],

ng [ŋ или ŋg или ng],

gh ("не се чете", а по-рядко се чете като [g] или [f]),

ck [k],

kn [n] и др.

Това е основната информация по въпроса с английските диграфи (English Digraphs), съпроводена с редица примери и случаи на употреба в английски език, като са посочени и критерии за разграничаване на понятията "диграф" и "буквосъчетание".