Интонация в английски език (English intonation)

Какво е интонация и за какво се използва?

Интонация се използва във всеки език, за да се постигне вътрешно оформяне на изречението. Тя представлява сложно единство от мелодика, ударения, темпорални компоненти (темпове, продължителности, паузации), ритми и тембрална окраска на гласа. Интонацията се използва и в английски език, като с нейна помощ читателя разбира дали изречението е разказно, въпросително, молба, заповед или възклицание. С помощта на различни интонации ние можем да изразяваме нашите емоции, които влагаме в изказването си, като учудване, раздразнение, радост, недоволство и т.н. Всеки език ползва този инструмент на речта по свой си начин за оформяне на изказването.

Английска интонация.

В английския език интонацията играе особено важна роля в следствие на силно изразения аналитичен характер на английската реч. За сведение, при аналитичните езици, отношенията между думите се предават не с помощта на окончания, а чрез служебни думи - предлози, членове, спомагателни глаголи, а също и с помощта на интонация.

Съставни елементи на интонациите.

Различните видове интонации могат да се комбинират от различни съставни елементи, които е прието да се ползват. Такива са:

- Мелодика на речта -

тя се осъществява с помощта на повишаване или понижаване на гласа във фразата (за сравнение: разказна и въпросителна интонация).

- Ритъм на речта -

това е редуването на ударени и неударени срички (използването на различни видове ударения).

- Темп на речта -

това е бързината или бавността на речта и паузите между речевите отрязъци.

- Тембър -

това е звуковата окраска, придаваща на речта едни или други емоционално-експресивни оттенъци - весел, игрив, мрачен...

- Фразови и логически ударения -

използват се като средство за отделяне на отделни думи в изречението, с цел да се подчертае тяхното значение за изказването.

Избор на интонационни средства.

В речевото общуване изборът на интонационни средства се определя от цяла поредица външни фактори. Характера и ситуацията на общуването влияят на интонационното оформяне на изказването - приятелското събеседване в неформална обстановка значително се различава от официалния и деловия разговор. Фразата ще се произнася различно в зависимост от това дали говорещия иска да съобщи, да помоли или да получи информация. Интонационното оформяне на изказването зависи също и от формата на общуване - монолог, диалог или полилог. Емоционалното състояние на говорещия се отразява на в проявленията на различните интонации - неутралната реч интонационно се различава от емоционалната окраска.

Видове интонации в английски език.

Интонацията в английски език е речевата мелодия на изречението. В английски език има две основни мелодии:

низходяща (Tune I) и

възходяща (Tune II).

Низходящата интонация (Tune I).

Низходящата интонация (Tune I) изразява завършеност на изказването, категоричност. Използва се в

утвърдителните,

заповедните

разказвателните и

въпросителните (започващи с въпросителна дума)

изречения. Тук интонацията постепенно спада, а на последната сричка спада рязко. Тази интонация се използва също и при отговорите Yes, ... или No, ..... .

He is a teacher.

Who is the teacher?

Възходящата интонация (Tune II)

Възходящата интонация (Tune II) означава незавършеност на изречението и липсата на категоричност. Така се произнасят, например, общите въпроси.

Is he a teacher?

Възходяща интонация се използва също и при изброяване, като гласът се повишава в края на всяка от изброяваните думи или фрази.

She has a shoes, a skirt, a blouse and a bag.

В Международната фонетична азбука (International Phonetic Alphabet) възходящата интонация се обозначава с диагонална стрелка, която се издига от ляво на дясно [↗], а низходящата интонация - с диагонална стрелка, която спада от ляво надясно [↘].