Пряко допълнение (The Direct object)

Прякото допълнение в английски език е непосредствения обект или лице, върху които преминава действието, изразено чрез преходен глагол, както в лична, така и в нелична форма (инфинитив, герундий, причастие). Отговаря на въпросите "whom?" - "на кого?", "what?" - "какво?". От друга страна, преходните глаголи изразяват действие, което преминава върху определено лице или предмет, като те непременно изискват след себе си пряко допълнение.

I read a book. - Аз чета книга.

I am looking for the book. - Аз търся книгата.

He gave a book. - Той предостави книга.

Peter hit Ivan. - Петър удари Иван.

I love throwing snowballs. - Аз обичам да хвърлям снежни топки.

Употреба на пряко допълнение.

Прякото допълнение се употребява в случите по-горе без предлог, но много глаголи могат да образуват устойчиви слово съчетания и фрази с предлог (или с наречие, съвпадащо по форма с тях), изразяващи по този начин цялостно ново понятие (различно от основния глагол), като не могат да се разглеждат самостоятелно, без да загубят смисъла си. Ето някои такива:

look for - търся,

to call on - призовавам, обръщам се към,

to ask for - моля за,

to let in - впускам се,

listen to - слушам,

take off - вземам,

pick up - вдигам и т.н.

В тези случаи, предлога или наречието образуват единно цяло с глагола-сказуемо, а следващото след него пряко допълнение е без предложно - т.е. само външно изглежда на допълнение с предлог, тъй като в случая предлога принадлежи на глагола и е неотделим от него.

We looked for her everywhere. - Ние я търсехме навсякъде.

He asked for a dictionary. - Той помоли за речник.

I shall call on him tomorrow. - Аз ще го посетя (навестя) утре.

Начини за изразяване на пряко допълнение.

Прякото допълнение се използва винаги без предлог и се намира непосредствено след глагола-сказуемо (при отсъствието на без предложно косвено допълнение) и може да бъде изразено по много различни начини - чрез съществително, местоимение, числително,инфинитив, герундий.

Съществително.

Пряко допълнение, изразено чрез съществително, може да стои както вътре в него, така и след него.

Let the boy in. = Let in the boy. - Пуснете момчето да влезе.

I turned the light off. = I turned off the light. - Аз изключих светлината.

It's warm. Take your coat off. =  Take off your coat. - Тук е топло. Съблечете палтото си.

I have written a letter. - Аз написах писмо.

I saw the man on the steps of his house. - Аз видях човека на стълбите, пред къщата му.

Местоимение.

Прякото допълнение, изразено чрез лично местоимение, обикновено се оказва вътре в такова съчетание.

Let him in. - Пуснете го.

I’ve just seen them. - Аз току-що ги видях.

He changed everything in the house. - Той промени всичко в къщата.

Числително.

I like the first better than the second. - Аз харесва първото повече от второто.

I’ll give you a hundred. - Аз ще ти дам сто.

Инфинитив.

He asked me to do it. - Той ме помоли да направя това.

I like to sleep in the open air. - Аз обичам да спя на открит въздух.

Герундий.

My brother always prefers speaking the truth. - Моят брат винаги предпочита да говори истината.

He likes reading newspaper in the morning. - Той обича четенето на вестници сутрин.

   

Трябва да кажем, че в тези примери, срещащите се между сказуемото и прякото допълнение местоимения "you" и "me" са косвени безпредложни допълнения. Много глаголи могат да имат след себе си свои си предлози, които често и в значителна степен променят първоначалното им значение, образувайки ново смислово понятие - това са т.н. фразови глаголи. Те винаги се посочват в добрите речници, веднага след основния глагол.

Това е основната информация по темата за прякото допълнение (The Direct object) и начините за използването му в английски език, заедно с доста примери.