Членове (The Articles) и членуване в английски език - "the" - определителен, "a" и "an" - неопределителен член

I. Член и членуване в английски език.

Членът (The Article) в английски език е служебна дума, явяваща се един от основните формални признаци на съществителното име. Членовете ("the" - определителен и "a" и "an" - неопределителни) нямат самостоятелно, отделно значение и се превеждат на български език като форма на членуване на съществителните. В английски език има два члена - неопределителен и определителен.

II. Неопределителен член в английския език "a" и "an".

Неопределителният член произлиза от числителното one (едно) и се използва само пред съществителни в единствено число. Съществителното с неопределителен член дава понятие за предмета, показва към какъв клас принадлежи той. It is a book. Съществителните в английския, които се използват с неопределителен член в единствено число, нямат член в множествено число.

Форми за неопределителен член.

Неопределителният член има две форми - “a” и “an” и се използва пред думите.

Първата форма “a” се използва пред думи, които започват със съгласен звук:

• a man — човек,
• a table — маса,
• a book —книга,
• a big apple — голяма ябълка,
• a woman — жена,
• a good engineer — добър инженер.

Формата “an” се използва пред думи, които започват с гласен звук:

• an  answer — отговор,
• an apple — ябълка,
• an old man — старец (възрастен човек),
• an uncle — чичо,
• an hour — час,
• an old woman — старица, възрастна жена,
• an engineer — инженер.

Неопределителният член произлиза от древно английското числително “an” - един и затова се използва само пред броими (изчислими) съществителни имена в единствено число. В множествено число той се пропуска (т.н. нулев член), а понякога се заменя с неопределителни местоимения, като:

• some — няколко,
• any — всеки, някакъв.

Съществителното се използва с неопределителен член когато то назовава предмет от цял клас еднородни предмети:

This is a table. — Това е маса. (един от предметите, които наричаме маса, а не стол, покривка …)

His father is a doctor.  — Баща му е лекар. (един от тези, които наричаме лекари, а не някой друг - учител, военен…)

Неопределителен член се използва в следните случаи:

Ако за предмет или лице се споменава за първи път и той не е известен на събеседника: A girl is here.

Ако лице или предмет се разглежда като един от много други такива: My brother lives in a big city.

Ако за предмет или лице се говори като за представител на цялата група: Acadet is a student of a military school.

Ако съществителното се явява именна част на съставно именно сказуемо: My friend's father is a worker and my father is an officer.

След думите rather, quite, such, what (във възклицателни изречения) и след there + to be, стоящи пред изчисляеми съществителни.

She was such a good girl!

There is a forest near our city.

В словосъчетанията ones a day (week, month, year), at a time, in a minute, not a word, когато неопределителния член съответства по своето значение на числителното one (един): I'll be back in a minute.

В словосъчетанията a great deal (of), a number (of), a great many, a little, a few и др. п., а също и словосъчетанията to be at a loss, to be in a hurry, as a rule, it's a shame, it's a pity, to have a walk, to have a smoke и др.

Let's have a rest!

It's a pity I was not present at your lecture.

Неопределителни членове не се използват:

- пред съществителни неизчисляеми, означаващи абстрактни понятия: He likes music.

- пред съществителни, неизчисляеми, означаващи тегло, вещество, ако не се указва количеството на това вещество. I prefer strong coffe.

- пред собствените имена - Ivan Ivanov

- пред годишните времена, месеците и дните.

- пред съществителни с абстрактно значение - My son goes to school.

- пред названията на градовете - Sofia, London

- пред названията на страните и континентите - Bulgaria, Europe

- пред съществителни в множествено число, ако в подобен случай, в единствено число, пред тях се използва неопределителен член. There is a book on the table. There are books on the table.

- пред съществителни, определяни от количествени числителни, притежателно или указателно местоимение или думите North(ern), South(ern), West(ern), а понякога и думите last, mext. This work must be done today. Our bedroom is on the second floor.

- пред съществителни, явяващи се именна част на сказуемото, означаващо длъжност, единствена в дадена обстановка. After graduating from VMEI Iwas appointed manager of BRV.

Употреба на неопределителен член при първоспоменати неща.

Неопределителен член “a”, “an” се използва пред изчисляеми (които могат да се изброяват) съществителни имена в единствено число. Когато лице, понятие или предмет се появяват в контекста на казаното за първи път, те все още са неизвестни за читателя или събеседника.

In the distance they saw a lake. — В далечината те видяха езеро.

Suddenly I heard a loud cry. — Изведнъж аз чух силен вик.

А при повторно упоменати предмети или лица се използва определителен член.

A boy came into the room. The boy was wet through. — Едно момче влезе в стаята. Момчето цялото беше мокро.

Често се случва определен предмет, който още не е известен на читателя или събеседника, да се въвежда с израза there is (there was, there will be). Тогава пред изчисляеми съществителни в единствено число се използва неопределителен член.

I think there's a letter for you. — Мисля, че за теб има писмо.

There is a map on the wall. — На стената има карта.

Изчисляемите съществителни в множествено число в горния случай се използват без член или с местоименията

some - няколко, някакво, в утвърдителните изречения,

any - николко, никакъв, във въпросителни и отрицателни изречения.

There are maps on the wall. — На стената има карти.

There are some pencils in the box. — В кутията има няколко молива.

Are there any pencils in the box? — Има ли някакви моливи в кутията?

There aren't any pencils in the box. — Няма никакви моливи в кутията.

III. Определителен член в английски език "the".

Определителният член произхожда от указателното местоимение that — този и се употребява пред съществителни имена в единствено и в множествено число. Този член по правило е безударен и се изговаря слято със следващата го дума (съществителното). Определителният член в английски език се изписва по един и същи начин “the”, но се чете и произнася по два различни начина.

Произнася се [ðə] когато е пред думи, които започват със съгласна буква - (the book — книга, the woman — жена,  the good engineer — добрият инженер). Произнася се [ði] когато е пред думи, които започват с гласна буква - (the  author —  автора,  the apple —  ябълката,  the old house — старата къща,  the  engineer — инженерът,  the old woman — старата жена).

Употреба в английски език на определителен член “the”.

Съществителното в английски език се използва с определителен член, когато става дума за определен предмет или предмети, избрани измежду клас предмети, към които той или те се отнасят. Подобно отделяне възниква при наличието на поне един индивидуализиращ фактор, като индивидуализиращи определения в текста, ясни от контекста, по нещо казано вече преди това или ставащо ясно поради възникващата ситуация.

Thank you for the book you have bought me. — Благодаря за книгата, която си ми купил.

Ivan has brought a book. The book is interesting. — Иван донесе книга (някаква си). Книгата (която той е донесъл) е интересна.

The  doctor examined Ivan. — Лекарят прегледа Иван. (конкретния лекар, който е бил повикан)

А сега ето един конкретен пример с тълкувания:

He knocked at the door and a voice answered. — Той почука на вратата (конкретна, избрана) и някакъв глас му отговори.

He knocked at a door and a voice answered. — Той почука на (някаква) врата и някакъв глас му отговори.

He knocked at the door and the voice answered. — Той почука на вратата (специално търсена и намерена) и гласът му отговори (познат, известен, очакван глас).

Съществителното в изречението може да се пояснява и уточнява с различни думи и изрази, даващи му допълнителни характеристики. В обобщен смисъл, всички те се наричат определения на съществителното. Принципно важно е да се разбира дали тези определения по смисъл са индивидуализиращи или са описателни.

Индивидуализиращите (ограничителните, лимитиращите) определения характеризират обект (лице, предмет, понятие) като единствен и уникален от всички останали обекти, имащи същото название. В този случай, в английски език, пред съществително, задължително се поставя определителен член “the”. Докато описателното определение придава на обекта (лицето, предмета, понятието) допълнителни характеристики, но не го изтъква като единствен или уникален от категорията на други подобни обекти. Такова определение не влияе на избора на член. Той може да бъде

определителен “the” - ако има други индивидуализиращи фактори или да е

неопределителен “a” или “an” - ако такива фактори няма, а също може и да е

нулев (отсъстващ член) - в множествено число, при отсъствие на индивидуализиращи фактори.

Определителният член в обучението по ангрийски език.

В английски език има една форма на определителния член  - "the", но се произнася по два начина:

- пред думи, започващи със съгласна - the book

- пред думи, започващи с гласна - the egg

Определителния член произлиза от указателното местоимение that (това) и се използва със съществителните, както в единствено, така и в множествено число, когато е ясно за кой конкретен предмет става дума.

Определителния член се използва:

- пред наименованието само на някои държави - the United States of America, the United Kingdom.

- пред наименованията на океани, морета и реки - the Atlantik Ocean, the Black See, the Thames.

- пред наименованията на планини - the Rodopi.

- пред понятия, които са единствени по своя род - the Earth, the Sun, the Moon.

Освен неопределителен и определителен член в английски език се използва и нулев член или отсъствие на членуване в явен вид. В заключение може да се каже, че определителен и неопределителен член в английски език се поставят пред съществителните имена в английското изречение. Членовете са служебни думи, определящи съществителното име.