Морфема (Morpheme)

Какво е морфема?

Ако думата е най-голямата единица в морфологията, то най-малката й единица е морфемата, която няма позиционна самостоятелност, но притежава съществени признаци на езика, доколкото има звукова (външна) и смислова (вътрешна) страна.

Понятие за морфема.

Понятието морфема за първи път е било предложено от известния лингвист и езиковед Бодуен де Куртене, като обобщено обозначение компонентите на думата - корените и афиксите. С времето това понятие било подложено на съществени промени в определени лингвистични направления. В по-широкия му смисъл морфема е всеки начин за изразяване на гратически отношения, затова към морфологията са добавени и частите на речта, а същи и словореда в изречението.

Видове морфеми.

Носители на основното лексическо значение се пада на корневите морфеми, докато афиксните морфеми носят допълнително значение. Морфемите са свързани в думите както структурно, така и семантично, поради което си влияят едни на други. Коренните морфеми, като правило, са едносложни, и отговарят в думите за предаване на по-конкретно значение от афиксните морфеми.

Значение на морфемите.

Афиксалните морфеми, които видоизменят думата, се делят на

словоизменителни (променят граматичното значение) и

словообразувателни (изменят лексикалното значение).

Словоизменителните афиксални морфеми

не влияят на лексикалното значение на думата и изпълняват изключително граматическа функция. Те имат универсален характер и са приложими за практически всички думи от дадена граматическа категория. Каквито са, например, суфиксите за степени на сравнения.

Словообразувателните афиксални морфеми,

от своя страна, не притежават такава универсалност, независимо, че могат да изглеждат доста често приложими при създаването на нови думи.

Самостоятелност на морфемите.

Коренните и афиксните морфеми могат да се различават по степен на самостоятелност и се подразделят на

свободни и свързани.

- Свободните морфеми

са коренни морфеми, които съвпадат по форма и значение със самостоятелните думи.

- Свързаните морфеми

не съвпадат със самостоятелни думи и съществуват само в съчетание с други морфеми.