Английски правопис (English Spelling)

Правопис (spelling).

Понятието правопис очевидно означава да се познават правилата за правилно писане на думите в един език, в съответствие с това как се изговарят. За тази цел се използва и научното понятие "орфография", което от гръцки език означава - "орфо" - правилно, "графия" - писане. Или това е еднообразието при писмено предаване на думите и граматичните форми на речта. По конкретно става дума за набор правила. Еднообразното изписване следва да изглади индивидуалните и диалектни особености на произношението, което подпомага и взаимното разбиране при комуникациите между хората.

Английски правопис (English Spelling).

В английски език има по-сложни правила за правопис в сравнение с редица други езици. Това е свързано със сложната история на формирането му. Така се стига до ситуацията да се пише едно, а да се чете друго. Почти всеки звук може да бъде изписан по повече от един начини, а много изписани думи могат да се транскрибират по повече от един начин. Голям принос в тази мешаница има факта, че англичаните нямат собствена, приспособена към езика им азбука, а ползват латиницата, в която има 26 букви, с които са принудени да изразяват около 44 - 49 английски звука.

Фонематично представяне на думите чрез букви.

Както е в повечето азбучни системи, буквите в английския правопис се използват за да обозначават определени звуци. Основният проблем в случая е в недостига на букви, което налага да се използват съчетания от по две или от по три букви за изразяване на определени звуци. Например, в думата "ship" кораб, диграфа (две букви) sh обозначава звука "ш". А в думата "ditch" триграфа "tch" обозначава звука "ч". Но също е възможно една и съща буква или съчетание от букви да означава различни звуци, когато се намират в различни позиции в думата.

Правопис, според произхода на думите.

Особено характерно за английски език е наличието на голям брой думи с чужд произход - латински, гръцки, френски, немски и др. По този начин, често се заимства правописа на такива думи, както е в съответния език, и това естествено не съответства на правилата за английски правопис. Примери за такива думи са гръцкото "myth", германското "pith" и др. Такова изписване на думите отразява не само техния произход, но и посочва официалния стил за даден текст.

Омофонни разлики.

В английски език има думи, които звучат по един и същ начин, но имат различен смисъл. Ако тези думи се и изписват по един и същ начин, ще бъде трудно да се различават и само ще може да се предполага какво е тяхното значение. Затова в тези случаи се прибягва до различно изписване на думите, макар че се произнасят по един и същ начин. Например - "hour" - час и "our" - наш. Произнасят се еднакво, но се различават с орфографичното добавяне на буквата "h". Друг пример - "plain" и "plane". По този начин се избягва пълното двусмислие на такива думи, поне при техния правопис.

Букви, показващи променено звучене на други букви.

Освен графичната функция, някои английски думи имат и друга функция - да указват други аспекти по произнасянето или значението на дадена дума. В този случай се използва термина "markers" - "указатели" за букви. По този начин може да се посочва информация от различен вид. Например, указание за различно произношение вътре в думата. Например, буквата "e" в думата "cottage" показва, че предходната буква "g" трябва да се чете като "дж". Това доста се различава от по-разпространеното произнасяне на тази буква като "г", като например в "tag". По този начин, една и съща буква може да дава различни указания за произношение. Също буквата "e" може да показва различно произношение на буквата "a" в думите "ban" и "bane".

Не функционални букви в правописа.

Някои букви в английски език нямат лингвистични функции. В древноанглийския и средноанглийския "v" е била алофон на "f" между две гласни. По този начин се отделя крайната неутрална гласна в края на думата, като например при "give" и "have", където "v" се използва за фонетично разделяне. Английското произношение не се е развивало заедно с произношението, поради което съществува общо графотактичесо ограничение за думите, завършващи на "v". Затова думи, които се изписват с крайно "v", като "rev" или "Slav", са сравнително редки.

Множествена функционалност.

Една буква може да се използва за няколко функции едновременно. Например, буквата "i" в думата "cinema" показва, че "i" се чете като "и", но в същото време показва и че "c" се чете като "s", а не като "k".

Категории гласни в ударените срички.

В английския правопис могат да се различат 20 основни гласни в ударени срички, които се разделят на 4 категории:

ненапрегнати (Lax),

напрегнати (Tense),

дълги (Heavy),

напрегнати-r (Tense-R).

Обикновено, ненапрегнатите звуци се различават от напрегнатите, чрез добавяне на нямо "e" в края на думата, като в "hat" напрегнато "a" — hate" ненапрегнато "a". Има и друг начин да се укаже наличието на напрегнати и напрегнати-r освен нямото "e". Това става чрез добавянето на гласна, като по този начин се образува диграф. В тези случаи, обикновено, първата гласна е главна, а втората е "указател". Например, при думите "man - main - mane - Maine. Чрез тези техники се постига еднозначно разпознаване на думи, които иначе са омоними (произнасят се по един и същ начин, но имат различно значение).

Диакретични знаци в правописа.

В английски език има думи, които може да се изписват с надбуквени (диакретични) знаци. Те са най-вече заимствани от френски език, но тези знаци все по-рядко се използват, особено в по-разпространените думи, даже в официални текстове. Обикновено тези думи се възприемат като чуждестранни и такива са cafe, pate, в които крайното "e" не е нямо, а се произнася. Други подобни са: attache, blase, bric-a-brac, cliche, creme, crepe, flambe, passe, pinata, protege, risque и др.