Наклонение в английски език.
Наклонението в
английски език това е форма на глагола, изразяваща отношение на действието към
действителността. Това е начина, по който се схващат или подразбират действието
или състоянието. Граматичното наклонение може да се определи, като набор от
отличителни форми на глагола, които изразяват неговата модалност.
Модалност.
Модалността е
граматичен израз на субективното отношение на говорещия, което включва избор за
възможност,
вероятност,
необходимост,
задължителност,
разрешителност,
способност,
желание или
случайност.
При това
модалността в английски език най-често се изразява посредством модалните
глаголи.
В английски
език има три наклонения:
1) Изявително
наклонение (Indicative Mood) -
обозначава
действието като реален факт в настоящето, миналото или бъдещето. Тази форма е
основна при предаване на информация и при общуване в английски език.
Използва се
най-често за изявления, установяване на факти или задаване на въпроси.
Has the train
arrived? — Пристигна ли влака?
He reads
newspapers in the evening. — Той чете вестници по вечерно време.
Do you know
where the old man lives? — Знаеш ли къде живее стареца?
2) Повелително
наклонение (Imperative Mood) -
изразява
подтикване към действие (заповед, молба, съвет, необходимост …)
Set you alarm
clock for 6:30 A.M. — Навий си будилника за 6,30 часа.
Go to the
blackboard. — Иди до черната дъска.
Let’s phone
her now. — Нека да й позвъним сега.
Dance like
you've never danced before! - Танцувай така, както до сега никога не си
танцувал.
Stop at the
corner. — Спри до ъгъла.
Eat your
vegetables! — Изяж си зеленчуците.
3)
Подчинително наклонение (Subjunctive Mood) -
показва, че
говорещия разглежда действието не като реален факт, а като предполагаемо,
хипотетично, съмнително, желателно или възможно при определени условия
действие. На български език може да се превежда с «би било…», «щях» и т.н.
С подчинително
наклонение в английски език може да се изрази, макар и индиректно,
искане,
препоръка,
предложение,
внушение или
необходимост.
I wish she
were with us now. — Би ми се искало тя да е с нас сега.
It is
recommended that you be on time. — Препоръчително е да не закъсняваш.
His mother
desires that he arrive early. — На майка му й се искаше вече да е пристигнал.
If I were a
rich man, then I would have all the money in the world. — Ако бях богаташ,
тогава щях да имам всички пари на света.
My boss
insists that the computer be repaired by a licensed contractor. — Шефът ми
настояваше компютъра да беда ремонтиран от лицензиран сервиз.
They wish we
were able to type faster. — На тях им се искаше да бяха в състояние да печатат
по-бързо.
Had the man
been driving carefully, he would not have crashed into the tree. — Ако човекът
беше карал внимателно, то тогава нямаше да се прасне в дървото.
Накрая би
могло да се спомене и за едно четвърто
4) Условно
наклонение (Conditional mood) -
това е вид
подчинително наклонение от типа ("If you X, then I Y") - т.е. Ако ти
си еди-какво си, то тогава аз съм еди-що си. Т.е. отново някаква хипотетична
ситуация. Но тази разлика не винаги се прави.
Обикновено
условието се поставя или въвежда в ситуацията с думи и изрази като if, when, in
case of... и тогава се използват глаголи като would, might … (би могло, би
трябвало…), които изразяват степента на вероятност това да се случи в
ситуацията, поставена преди това.
If you hadn't
sent your questions to me, you would still be in doubt.
If you paid
more attention to the meaning of what people say, you might have noticed this
relation before.
If
you try to think about what people want to say, you will understand grammar
better.
Няма коментари:
Публикуване на коментар