Показват се публикациите с етикет PHONETICS AND PHONOLOGY. Показване на всички публикации
Показват се публикациите с етикет PHONETICS AND PHONOLOGY. Показване на всички публикации

Начални (встъпителни) фонетични упражнения по английски език - 2

Фонетично упражнение 2
Букви
Гласни: Aa
Съгласни: Cc, Gg, Hh, Jj, Kk, Rr

Начални (встъпителни) фонетични упражнения по английски език - 3

Фонетично упражнение 3.
Букви
Гласни: Oo, Uu
Съгласни: Qq, Xx

Интонация в английски език (English intonation)

Какво е интонация и за какво се използва?
Интонация се използва във всеки език, за да се постигне вътрешно оформяне на изречението. Тя представлява сложно единство от мелодика, ударения, темпорални компоненти (темпове, продължителности, паузации), ритми и тембрална окраска на гласа. Интонацията се използва и в английски език, като с нейна помощ читателя разбира дали изречението е разказно, въпросително, молба, заповед или възклицание. С помощта на различни интонации ние можем да изразяваме нашите емоции, които влагаме в изказването си, като учудване, раздразнение, радост, недоволство и т.н. Всеки език ползва този инструмент на речта по свой си начин за оформяне на изказването.

Ударение в английски език (Word Stress in English) - словесно, фразово и логическо ударения

Видове ударения.
Ударението в английски език (Word Stress in English) е въпрос от принципно значение и е пряко свързано с интонацията. Отличават се три вида ударения
Словесно,
Фразово и
Логическо.

Буквосъчетания и звуци в английски език

Буквосъчетания и звуци в английски език.
Както вече стана дума, в английски език има голям недостиг на букви, с които да се изписват всички използвани звуци. За да се реши този проблем, англичаните прибягват до използването на различни буквосъчетания, вместо да използват собствена фонетична азбука в писмеността си. Но за да усложнят още повече фонетичните си проблеми, те често използват различни буквосъчетания за изписването на един и същи звук. Ето някои конкретни примери:

Английските гласни букви (Vowel)

Разликата между "букви" и "звуци".
В английски език има една доста съществена разлика между двете понятия "английски гласни букви" (Vowel) и "английски гласни звуци". Първото е това, което се пише, според английската азбука, а второто е това, което се изговаря, според правилата на английския език. Проблемът възниква от това, че англичаните ползват в речта си около 46 - 49 звука, а имат на разположение за да записват само 26 букви от латинската азбука. Това налага за недостигащите звуци, в т.ч. и за гласните, да се използват съчетания от по няколко букви.

Английски съгласни букви (Consonants)

Съгласни букви в английски език
Когато говорим за "съгласни букви" в английски език, непременно трябва да правим разлика с термина "съгласни звуци". Букви са това, което пишем, а звуци са това, което изговаряме. Разликата между това което пишем и което изговаряме в английски език е значителна, затова трябва да я разбираме и знаем. Съгласните букви в английсакта азбука са: B, C, D, F, G, H, J, K, L, M, N, P, Q, R, S, T, V, W, X, Z, като чрез тях или техни комбинации трябва да се предават голямо количество съгласни звуци.

Английско произношение (English Pronunciation) на звуци и букви от английската азбука и език

Произношение (Pronunciation) в обучението по чужд език.
Важен аспект от изучаването на всеки език е усвояването на съответното произношение на звуци и букви по характерния за съответния език начин. Още по-важно е изучаването на английското произношение, тъй като то има някои съществени различия от българското. Ако слушате български език от устата на чужденец, ще установите, че на моменти трудно го разбирате, основно заради неправилното произнасяне на някои от нашите характерни звуци. Същото важи и за нас, когато се опитваме да кажем нещо на чужденец на родния му език. Произношенията са важни, за да ни разбират.

Английският звук - æ

Краткият английски звук [ æ ].
В българския език няма звук подобен на английското [ æ ]. Това е кратък, отворен звук. При произнасянето на [ æ ] е нужно ъглите на устата да се изтеглят малко  встрани, езика да се разположи максимално плоско в устата и енергично да се отпусне челюстта. Англичаните не отварят устата си, произнасяйки този звук, но умеят да поставят езика си плоско в устата.

Английските звукосъчетания (трифтонги) "aiə, auə" (English triphthongs)

Състав на звукосъчетанията (triphthongs) "aiə, auə".
Английските звукосъчетания (т.н. трифтонги или triphthongs) "aiə, auə" са съставени от дифтонгоите (diphthongs) [ai, au] и неутралния гласен звук [ə]. Трябва да се помни, че средния елемент на тези трифтонги, т.е. втория звук от дифтонгите, се произнася съвсем слабо. При произнасянето на цялото звукосъчетание не бива да се закръглят устните, за да не получи звука [w] вместо [u].

Английски съгласни звуци "ʃ" и "ʒ" (English consonants)

Произнасяне на английски съгласни звуци "ʃ" и "ʒ".
 При произнасяне на английските съгласни звуци [ ʃ, ʒ ] краят на езика се повдига към алвиолите, без ад ес докосва до тях. Звукът [ ʃ ] е глух, поради което той трябва да се произнася отчетливо, особено в края на думите. Звукът [ ʒ ] е звучен. [ ʃ, ʒ ] напомнят сходни звуци в българските думи: "шия, живея".

Английски гласен звук "ʌ" (English vowel "ʌ")

Звук "ʌ".
Английският звук "ʌ" е кратка и ненапрегната гласна. При произнасянето на "ʌ" устата е полуотворена, устните са в неутрално положение, езикът е малко отдръпнат от основата на долните зъби. Ако произнасяме българското "а", то езика е доста отдръпнат от зъбите, а устните не са разтегнати. Все пак, донякъде английския звук "ʌ" прилича на българското неударено "а", особено в края на думите, където потъмнява - оса, коса...

Английският гласен звук "ə" (English vowel "ə")

Английският гласен звук "ə".
Звукът "ə" или "ə:" е един от сравнително трудните за произнасяне английски звуци, като все пак българското "ъ" може до някъде да се сравнява и да ни бъде отравна точка. Това е сравнително кратък"ə"/ дълъг "ə:" напрегнат звук, при произнасянето на който гърба на езика трябва да е приповдигнат и разположен равно, а не огънато. За да се произнесе правилно този звук е нужно езика да се приповдигне и да се изтегли по такъв начин, че краят му да се окаже леко затиснат между горните и долните корени на зъбите. Устните са разтегнати и напрегнати.

Английският гласен звук "ɛə" е дифтонг (English vowel diphthong "ɛə")

Гласния звук "ɛə" е дифтонг.
В английски език гласния звук "ɛə" е дифтонг, който като всички дифтонги се счита за един звук и се произнася слято и плавно. Ядрото на дифтонга  се образува от широкия и отворен звука "ɛ", който е по открита гласна, отколкото "e" и донякъде може да се оприличи на звука, с който  произнасяме думи като "екран" или "ето". Като цялост, звукът завършва към по-неутралния звук "ə ". Звукът намира приложение в доста често използвани английски думи, като:

Произнасяне на английския звук "ŋ" (Pronouncing the English sound "ŋ")

Английският съгласен звук "ŋ".
В български език подобен на английския съгласен звук "ŋ" няма, затова целта тук е да се научим правилно да го произнасяме със специфични указания и множество примери. В английски език този звук се среща в средата и в края на думите, но не и в началото, т.е. думи с него не започват. Често звука се заменя с българското "н", но това не е правилно.

Английски съгласен звук "dʒ" - вид дифтонг (English consonant "dʒ" - form a diphthong)

Произнасяне на английски съгласен звук "dʒ" (English consonant "dʒ").
Положението на устните при произнасянето на специфичния английски съгласен звук "dʒ" (който е вид дифтонг) се променя в зависимост от съседните с него звуци. Устните са

Английският гласен звук "iə" е дифтонг (English vowel "iə" is a diphthong)

Английски гласен звук "iə"л
Този английски гласен звук "iə" от групата на дифтонгите, което означава, че е съставен от слятото произнасяне на два други гласни звука, като се започва "i" и се завършва с приплъзване към неутралния звук  "ə". Съгласните звуци, които са преди този дифтонг не бива да се смекчават.

Английският звук [ j ] (English sound [j]) прилича на "й"

Английският  звук [ j ].
Английският смесен звук [ j ] - нито гласен, нито съгласен, ни дава възможност и основание да направим разлика и съвсем ясно да разграничим двете понятия "звук" и "буква" в английски език. Ето, в случая [ j ] е английски звук, подобен на българското "й" (мой, свой, дай), докато "j" е английска буква, която се произнася (озвучава) като "дж".

Английският съгласен звук [ r ] (English consonant [r])

Английският съгласен звук [ r ].
Сравнението на английският съгласен звук [ r ] с българското "р" е  сравнително условно и неточно.  В българлски език съгласния звук "р" е вибриращ, при произнасянето му езика трепти, докосвайки алвеолите - например като при произнасянето на "р-р-р-ак". В английски език [ r ] е задалвеоларен, срединен сонат. При произнасянето му върха на език е повдигнат към задната част на алвеолите (зад основата на горните зъби). Езика е неподвижен и не вибрира. За да се получи английския звук [ r ], затиснете бузите с пръсти и произнасяйте българското "р" докато езика престане да вибрира.

Английското звукосъчетание [ wə: ] English vocal combination

Звукосъчетание [ wə: ].
При произнасяне на съчетанието от звуци [ wə: ] езика трябва да се намира в същото положение, както и произнасянето на звука [ ə: ], но устните не бива да се разтягат и напрягат. Трябва да се оставят в това положение, което те приемат при произнасянето на звука [ w ],  т.е. малко закръглени и леко изпъкнали  напред. При произнасянето на този звук трябва да се внимава да не се смекчава звука [ w ] и да не се заменя звука [ ə: ] съответно с българските звуци [ о ] или [ ъ ].